С открит урок ученици от V до ХІ клас от СОУ „Хан Исперих” отбелязаха Световния ден на водата - 22март, който се чества в световен мащаб от 1993г. насам. С помощта на техните учители Милена Тодорова и Румяна Петрова те представиха любопитни факти за водата. Урокът започна с презентация на тема ”Световен ден на водата - 2013 международна година на водното сътрудничество”, представена от Теодора /ІХ клас/ и Касандра /ХІ клас/. След това ученици от V клас представиха своя проект "Качествата на водата" и разказаха интересни факти за водата. Мария /VІ клас/ ни показа модел на водната молекула и ни написа химичното уравнение изразяващо разлагането на водата под действие на електричен ток. Димитър и Недко /VІІ клас/ ни показаха интересен химичен опит на взаимодействие на натрий с вода. Диляр и Владимир /VІІІклас/ физичен опит доказващ изтласкващата сила на водата. В края на представянето Светльо и Кремена /Х клас/ ни показаха интересни изобретения, с които пестим вода и раздадоха „капки вода”, върху които присъстващите записаха какво всеки от тях би направил за да опази чиста водата и да пести вода, след което ги залепиха на изработеното от Румен от VІІІ клас табло.
0 Comments
На 22.03. организирахме празник посветен на етносите "Многообразието е сила". С него искахме да покажем част от работата си в клуба "Етнография и краезнание". Обичаите ни са толкова близки и познати . Участниците сме млади и много различни, но и много еднакви - заедно посрещаме пролетта , заедно се учим, заедно сме в делниците и празниците . Тържеството откриха група от ученици от VІ-VІІІ клас с песен изпълнена на различни езици. Състезание между два отбора, които разказаха интересни факти за различни народни обичаи. Състезание по "хамкане". И двата отбора получиха награди за своето участие.
Ученици и деца от детските градини в град Нови пазар посрещнаха пролетта с весел карнавал в читалище "Христо Ботев". Участници в програмата от СОУ"Хан Исперих" бяха талантливите малки и големи мажуретки, които за пореден път заслужиха аплодисментите на публиката с отличното си изпълнение. На сцената се представиха и нашите чудесни изпълнители, които повишиха настроението в залата със своите песни и представиха достойно училището си. Имахме и "маскирани" участници в карнавала, които за съжаление журито не класира за мис и мистър карнавал. На 3 март отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 135 години от Освобождението на страната ни от османско владичество.
На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава. Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км. Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция. За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор". Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България". През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година. Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник. По традиция месец март е изпъстрен с бяло-червения цвят на мартеницата. Според народните поверия Баба Марта е символ на идващата пролет. На първи март по традиция българите почитат обичая Баба Марта, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година. На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март -Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Мартениците са направени от два пресукани конеца -червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други -многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят, според народното поверие,има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. За втора поредна година в СОУ "Хан Исперих" се проведе конкурс "Малки, сръчни ръчички, връзват мартенички", в който участваха ученици от 1 до 8 клас. Мартенички бяха подредени в изложба във фоайето на училището: На всички участници в конкурса колективът на СОУ "Хан Исперих” благодари и им пожелава да бъдат здрави, румени и засмени!
На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. е обесен Васил Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов: "Каквото съм правил, в полза народу е", като помолил прошка от отеца и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев – бележитият български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.
Левски е известен като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Независимо че Левски е обесен на 18 февруари, прието е тази дата да се отбелязва в България на следващия ден 19 февруари. |
Категории
All
|